10 факта за лъжата

Обградени сме от лъжи, но това, което повечето повечето от нас си мислят, че знаят за тях, е най-вероятно –лъжа. Ето 10 факта за лъжата, които може да ви изненадат. 

1. Не можете да познаете по очите дали някой лъже

Лъжецът никога не те гледа в лицето, а очите му шарят. Това е едно от най-разпространените убеждения, и е напълно погрешно. Психолозите предлагат солидни доказателства за това. Не е открита измерима разлика между хората, които лъжат и тези, които казват истината.

2. Никой досега не е създал детектор на лъжата, който наистина да работи

Въпреки факта, че има съдилища, в които т.нар. „детектор на лъжата” се приема като доказателство, има много примери за това колко е лесно да заблудиш повечето детектори. Всъщност всичко, което те измерват, са стресът и тревожността – и като се има предвид колко опитни лъжци са спокойни под напрежение и колко хора са нервни само заради процедурата – това не може да ни каже много. Според някой функционалният магнитен резонанс може да се използва за засичане на лъжи, но има свидетелства, че употребата на транскраниална магнитна стимулация може да накара хората да лъжат повече, отколкото обикновено.

3. Лъжците често заблуждават и себе си

Въпреки че измамниците и самохвалковците често изглеждат прозрачни в очите на другите, много вероятно е те да заблуждават и самите себе си. Изследване, публикувано през 2011 г., показва, че хората, които преписват на тестове, са склонни да надценяват способностите си – въпреки че знаят, че са преписали. С други думи, да заблудиш себе си не е по-трудно, отколкото да заблудиш останалите.

4. Обикновено хората лъжат, когато са притиснати с времето

Лъжата рядко е умишлено зло. Повечето хора лъжат, когато трябва да вземат бързо решение и нямат време да помислят за социалните последствия от лъжата. Според психологическо проучване, публикувано миналата година, хората, от които се иска да вземат моментално решение често ще излъжат в свой интерес.

5. Средностатистическият американец (и вероятно не само той) лъже поне веднъж дневно – и вярва, че през повечето време ще му се размине

В изследване, което запитва американците колко пъти на ден лъжат, средният отговор е „веднъж на ден”. Друго изследване, проведено отново в САЩ, разкрива, че в 56% от времето анкетираните са убедени, че могат да се измъкнат. Същото изследване показва, че протестантите са сигурни, че лъжата ще им се размине през 55% от времето, докато мюсюлманите например смятат така само в 47% от времето.

6. Лъжата може да е възникнала, за да улесни съдействието между хората

Ако помислите, има логика. В своята еволюция хората е трябвало да си съдействат, за да оцелеят. А какъв е най-добрият начин да накараш другия да ти съдейства? Всеки, който е гледал „Сървайвър” знае, че това е да заблудиш другите какви са истинските ти намерения. Лъжите може да се окажат стълб на най-великото алтруистично творение на нашия вид, съдействието.

7. Двегодишните могат да лъжат съзнателно

Не са ли децата прекалено невинни, за да си измислят разни неща, за да ви объркат или да получат това, което искат? Не. Хората развиват способността си да лъжат скоро след като се научат да ходят, доказват проучвания на психолози.

8. Компулсивните лъжци стават по-умни

Изследване, публикувано през 2005 г. предлага интригуващи данни за това какво се случва в мозъка на хората, които лъжат през цялото време. Може би не е изненадващо, че те имат много повече съединително „бяло вещество” в префронталния кортекс, онази част от мозъка, която отговаря за познанието и рационалността. Компулсивните лъжци имали 22-26% повече „бяло вещество” от контролната група.

9. „Серумът на истината” не гарантира, че няма да излъжем

Въпреки всичко, което сме виждали във филмите, натриевият пентотал или „серумът на истината” не кара хората да казват истината. Той просто кара човек да избълва безкраен поток информация – част от която истина, друга част фантазия, защото психическите му „филтри” временно са премахнати.

10. Политиците са лъжци още от зората на западната цивилизация

Често наричаме Древна Гърция „люлката на демокрацията” - и още столетия преди новата ера има обширни доказателства, че политиците са били лъжци. Един от най-известните примери е кариерата на Алкивиад, който бил известен със смяната на страните в Пелопонеските войни. Любимата му политическа тактика е била измамата.