ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКАТА И ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА

Широко разпространени са мненията, че политиката и икономиката са отделни неща и имат малко общо помежду си; че личната свобода е политически проблем, а материалното благоденствие – икономически, както и че което и да е политическо устройство може да бъде съчетано с което и да е икономическо. В съвременния свят основните носители на тази идея са защитниците на „демократическия социализъм”, които безусловно осъждат ограниченията върху индивидуалните свободи, наложени от „тоталитарния социализъм” в Русия, но са убедени, че е възможно една страна да възприеме основните черти на руската икономическа система, но да има такава политическа система, която все пак да осигурява личните свободи. Тази глава ще защити тезата, че подобни очаквания са заблуда и че съществува тясна връзка между икономика и политика, както и че е възможен само ограничен брой комбинации между политически и икономически устройства, а особено убеждението ми, че едно социалистическо общество не може да бъде едновременно и демократично по отношение на гарантирането на свободата на личността. Разглеждани като средства за постигане на политическа свобода, икономическите устройства на една система са важни заради ефекта им върху концентрацията или разделянето на властта. Онази икономическа организация, която пряко осигурява икономическа свобода, а именно капитализма на свободната конкуренция, създава също така и условия за политическа свобода, тъй като отделя икономическата власт от политическата власт и по този начин позволява на едната да уравновеси другата. Историческите факти безусловно доказват връзката между политическата свобода и свободния пазар. Не ми е известен нито един пример в историческото развитие и географската даденост на нашата планета за общество, което да се е отличавало с голяма степен на политическа свобода, а да не е използвало нещо като свободен пазар за организиране на целия обем от икономическата си дейност. Връзката между политическа и икономическа свобода е сложна и в никакъв случай не е едностранна. В началото на ХІХ век Джереми Бентам и „философите радикали” са били склонни да възприемат политическите свободи като средство за получаване на икономически свободи. Те смятали, че масите са възпрепятствани от наложените върху тях ограничения, и че ако една политическа реформа даде глас на повечето хора, те ще направят, каквото е добро за тях, т.е. ще гласуват за laissez-faire. Обръщайки поглед назад, не можем да кажем, че са сгрешили. Радикалните политически реформи от онова време са били съпроводени от значими икономически реформи, за да се даде по-голяма свобода за действие на икономическите субекти - laissez-faire.Тази промяна на икономическото устройство била последвана от незапомнено дотогава увеличаване на благосъстоянието на масите.