ЗАБРАВЕНИТЕ ПОУКИ ОТ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

 

ЧОВЕЧЕСТВОТО ИМА КЪСА ПАМЕТ. А СВЕТОВНИТЕ ПОЛИТИЦИ НЕ УМЕЯТ ДА СЕ УЧАТ ОТ ГРЕШКИТЕ НА СВОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ.

Българската интелигенция има да играе много важна роля в това сложно време. Тя трябва да оценява високо професионално и от достойни граждански позиции сегашната ситуация; да вижда и предвижда в далечни хоризонти; да формулира и предлага текущи, средносрочни и дългосрочни решения в полза на обществото. Единици са тези, които имат куража да говорят на висок глас за политиката на правителствата, да критикуват техните грешки, да изобличават престъпните им действия или бездействия, да правят смели и новаторски предложения за успешното развитие на нашето общество, за ускорено догонващо икономическо развитие с оглед смекчаване на голямото ни изоставане от другите страни членки на ЕС. Широко разпространената до преди двадесетина години партийна сервилност постепенно затихва, но мутира в не по-малко грозната корпоративна сервилност. Европа няма разумна алтернатива на ускоряването на интеграцията в икономическото си развитие и в икономическата политика, в това число, особено интеграцията в бюджетната политика и във финансовия сектор, в политиката по заетостта и доходите, в здравната и образователната политика, в структурната и научно-техническата политика, в енергийната политика, в политиката за повишаване конкурентоспособността на икономиката, в политиката по опазване на околната среда. Предстои да се вземат много трудни, дори болезнени решения от гледна точка на традиционните разбирания за национален суверенитет и запазване на съществуващите конкурентни национални предимства. България, заедно с другите страни, ще трябва да предостави значителна част от националния си суверенитет в тази област на Европейската комисия (ЕК). Не е ясно обаче, до къде можем да си позволим да отидем, като съчетаваме нашите стратегически национални интереси със стратегическите интереси на общността. Борбата между новото и старото е толкова стара, колкото човешката цивилизация. Тази борба е особено жестока в обществото, където се преплитат противоречиви, често пъти взаимно изключващи се интереси. Сблъсъкът на такива конфликтни интереси често е водил в миналото до въоръжени конфликти. Желателно е в наше време това да се избегва и те да се решават чрез взаимни компромиси. Защото, острите сблъсъци в обществото създават повече нови проблеми, отколкото решават.