Вижте какво мислят специалистите за китайския кредитен балон

            През последните години светът ни е изпълнен с финансови катаклизми. Стартът беше в САЩ, когато кризата засегна ипотечните кредити и повлече като лавина цялата финансова индустрия. Върховата точка се отчете с фалита на Lehman Brothers и спасяването на AIG. В Европа последва национализация на банките, след което започна дълговата ситуация в еврозоната, която продължава и в момента. Досега единствено Китай стоеше стабилен на фона на икономическата ситуация в света.

Досега!!!

            Малкото информация за китайската икономика всява еуфория в медиите. Думите на китайския премиер Вън Цзябао за икономиката в страната преди шест години бяха, че тя е: „нестабилна, небалансирана, некоординирана и неустойчива”. Тези твърдения са основани на инвестициите в инфраструктурни проекти и производства, които бяха задвижени от кредитния бум. Все още кредите в държавния и в частния сектор не надвишават процента на БВП, но се покачват изключително бързо. Същевременно растежът на икономиката се забавя, което говори за по-ниска ефективност на мащабното кредитиране. Това доказва, че се правят все по-нерентабилни инвестиции. Бумът в кредитирането се захранва от активното развитие на „сенчестото банкиране”. Т. нар. сенчесто банкиране включва различни, в повечето случаи нерегулирани финансови институции, които оперират като истински банки. Това явление не е изолирано само за Китай, но тук, повод за притеснение е брутният му растеж. Дават се различни оценки за размера на този сектор. Според JPMogran Chase той е около 5,86 трил. долара, което го прави 69 % от китайския БВП. Това е два пъти по-голям дял от този през  2011 г.  От американската банка смятат, че не  е важен размерът му, темпът на растеж носи реалния системен риск.  Анализаторите виждат различни причини за възхода му. От една страна, банките в Китай предпочитат да дават кредити на големи държавни фирми, а не на местните предприемачи. Това кара  вторите да се обърнат към сенчестия банков сектор. Балонът се надува от местните правителства, които не намират свежи ресурси за инвестиционните си продукти и за стари кредити към „истинските” банки. Финансистът Джордж Сорс оприличи ситуацията в Китай с тази в САЩ през 2000-2008 г, когато развитието на пазара на ипотеките даде старт на кризата.

            Китайците, от своя страна, твърдят, че са защитени от традиционните в другите страни финансови кризи. Всички големи китайски банки са под директен контрол на държавата, поради което подобен колапс е невъзможен. Изтеглянето на глобалните инвеститори от местния пазар също е предотвратимо заради стриктния капиталов контрол. Допълнителна възможност да защити интересите си дават и валутните резерви, които са в размер на 3,44 трил.долара.

            Скептиците не вярват на тези твърдения, тъй като през 1989 г. в същата ситуация изпада и Япония. След кредитния бум тогава, държавата използва огромните си финансови ресурси за да спаси банките си. В резултат на което системата се „задъха”, продуктивността намаля и последва свиване на икономиката. Към момента се предвижда Китай също да натрупа дълг, с който да се поддържа растежът. Какво ще се случи, ако историята се повтори? Ако и тази система се „задъха”? Какво ще се случи с глобалната икономика, ако втората по големина сила не функционира с пълния си капацитет? Тук възниква основния въпрос:  Не дали, а докога ще издържи светът, ако не се намери по-стабилен модел за икономически растеж?

Източник: в. Капитал